Печени пилета

Има места и времена, които са неповторими, случки и събития които се случват само веднъж и само там. На друго място не. Изведнъж от нищото човек се озовава на връх Мусала и седнал на една сергия продава акордеони. До него стои леля му и полива леха с бамя. Това на връх Мусала. Не, не съм пил. Просто ядох много чесън и заспах пред телевизора, сън ми се яви. Но това което ще Ви разкажа не е сън и не се дължи на преяждане с чесън или наденици от куче.
В нашата татковина /ах каква чудна мила дума/ се случват с неописуемо висока фреквентност събития от рода на тези с акордеоните и бамята. На един редовен семинар на Дружеството за защита на птиците - ДЗП, поканените членове се събират в една планинска хижа и в продължение на два дни разискват проблемите около защитата на птиците в нашата мила родина. Два дни не е малко време, а и както знаем прблематиката е сложна. Въпреки че, кой го ебе за някакви си там птици. На мен ми откраднаха 7 пили и кутия с инструменти от мазата, а на леля Гинка от втория етаж и задигнаха цяла крачна, шевна машина. Те тръгнали с птици да се занимават. Както и да е.
На вторият ден от семинара, след дълги и тежки разисквания и приемането на отговорни решения, участниците в семинара били поканени от огранизаторите и апарата на дружеството на банкет в съседната зала на хижата. Чудесно! Българинът е патриот, човек обичащ родината си, планините, морето, славната ни история, но най-много от всичко обича банкети. Ще ви призная една малка тайна, но няма да я издавате, обещавате. Повечето членове били дошли заради безплатното преспиване и банкета. И все пак дори и те били леко зашеметени, когато влезли в банкетната зала. На една голяма маса, българска, но в шведски стил, били наредени безброй много печени пилета. Българинът обожава печените пилета. Обича ги дори повече от родината си, от планините, морето, славната си история и ДЗП-то. Дори и да членува В ДЗП, българинът яде печени пилета и на семинар на ДЗП-то.
Понякога си мисля, че прекалявам с яденето на чесън, сънувам прекалено често кошмари. Но това не е кошмар. Да продаваш акордеони на връх Мусала е кошмар, като знам как вървят и в града по главната, но тази история с печените пилета, дори да взучи като кошмар, не е.
Печеното пиле всъщност не е просто печено пиле. То е мечта. Всеки е чувал за американската мечта. С два обърнати навън джоба, след много бач и пот, никаква почивка и свободно време, човек един ден си купува къща в Холивуд и всяка сутрин закусва с Куентит Тарантино или поне с негов втори братовчед. У нас мечтата е малко по-различна. Тя се казва ПП - печено пиле.
Българинът мечтае да членува в Дружеството за защита на птиците -ДЗП за да яде безплатно печено пиле. Българинът мечтае да е съдия, за да отсъжда правото на тези, които ще му дават възможност да си купува по-често печено пиле. Българинът мечтае да стане катаджия, за да вземе една хранилка и да я напълни с печени пилета. Българинът мечтае да е лекар, за да му носят торби с печени пилета, кафе и виски, ако може и кутия бомбони със сухо вътре. И на никой не му идва на акъла, да бачка просто, за да изкара някой лев и да си купи печено пиле.
Плюя аз на американците и тяхната мечта. Като са балъци да бачкат. Тарантино ше се окаже един ден, че е някой сърбин избягал от Европа, щото са го търсили за едни 25 години затвор. Ше видите, така ще излезе.
Аз се регистрирах в Дружеството за защита на дивити глигани - ДЗДГ. Коледа идва, а и не останаха пилета у нас.