вторник, 28 юли 2009 г.

Сенна хрема


Тръся спешно палатка за двама поне. Обещал съм на една позната, може и да я знаете певицата Пинк от Щатите. Онзи ден ми се обади, искала да си купи вила на "Златни пясъци”, вика ако имаш време ще мина да се видим и да ме заведеш, някоя офертичка по морето да видим. Писна ми вика от тая Флорида, от тея Калифорнии и Холивуди. Човек не може на спокойствие да си почине. Аз в момента съм много зает, понеже копая една яма на лозето, септична яма, такова за тоалетна. Викам като кацнеш обади се, ще измислим нещо. Някъде 2 на 2 е ямата, ама ударих на камък. Две кирки счупих до тук. Ената ми е спомен от свако ми. Той пътуваше по корабите и ми я донесе от Америка. Вика там голяма работа е животът. Тва ядене, пиене, живот, да му се насладиш, няма начин. Той потъна с кораба. Леля ми много плака. Две кирки ми бяха останали, ената се счупи.

Не че нещо с Пинк. Просто сме добри познати, уважаваме се така. Колко стана, а то вече 23.15.. Вечер само по ено Халоперидолче си земам. Не че съм нещо буен. Ама с ената кирка, дето ми остана, често се разхождам. Не че нещо. Просто ми е приятно. Така ми се е случвало с хора да излизам. Говоря им, уж така увлекателно. Ако не се изкихам, никой няма да ме забележи. Добре че имам сенна хрема и кихам много. С кирката ми е спокойно. Усещам, че ме разбира. Ако нещо такова, повтарям се и пак излизаме на глава. Сега съм поръчал в Топливо ени дъски, много здрави. Ще покрия ямата и ще сложа ена преградка. Не е културно, сега може да е само лозе, но хигиената е на първо място. Ние с Пинк така се запознахме. Аз работех временно в една тоалетна на касата. Тя беше дошла на почивна на южния плаж вав Варна. Имаше само долари, аз съм много честен, не и зех нищо. И така от дума на дума станахме приятели. Обажда се често. Ква е вика, тая кирка дето си с нея на снимката. Викам дълга история, ко да те занимавам с мойте проблеми. Вчера ходихме на гезме на плажната ивица. Оставих я в храстите на сигурно място. Веднъж ми напрайха забележка за нея. А и хората са темерути, гледат ме накриво като съм с нея. Така не се живее. Особенно зимата, когато не кихам много. Веднъж ми предложиха да се десензибилизирам. Тва срещу таковата, срещу алергии. Я викам в киреча. Като ви гледам кви сте десензибилизирани сички и без да сте с алергии. Като се връщам от разходка я зимам от храстите и се прибирам с нея. Потъна човекът с кораба и само тя ми остана спомен от него. Не че нещо.

Няма коментари:

Публикуване на коментар