Брада

Ами ако наистина има живот след живота? Ами ако взема че се преродя отново?! Малко съм неподготвен за тази идея. Надявам се имам още малко време да помисля, кой път бих хванал. Дали ще можем да си избираме новата роля? Дали да заложа на сигурното и познатото или да опитам нещо ново, екстравагантно, опасно, с много екшън? Да се родя ли отново горд българин или да опитам от вкуса на англосаксонския начин на живот? Да бъда ли отново мижитурка с редовна заплата и месечна карта за автотранспорта или да съм хищен бандит с кола без покрив, живеещ по хотели? Дали ще си пусна мустаците и брада на Ричард Чембърлейн или отново няма да посмея в страха си да не ме обвинят за съмнителен седесар с тъмно минало? Ще продължавам ли да си покривам пищялките с тениски и ризки трето качество или че съм напомпен като брат Арни, накичен с марков костюм и вратовръзка с образа на Че? Ще имам ли лозе на края на града или ще посещавам града само по време на избори? От Левски или от ЦСКА ще бъда? Ще задавам ли също толкова много въпроси в другия си живот, както в този, или в следващия ще знам отговорите на повечето? Ще чопля ли семки? Понякога си мисля, че дори един живот идва прекалено много, кво ще правя, ако ме натоварят с втори? Ето на, едно птиче по цял ден фърка и като види семка и я чопли. Седят хората събрани на едно място, наредени в редове като птичета по електрически жици и чоплят семки. Птичето поне може да лети, хората с тези големи задници трудно ще полетим. Ако аз се преродя, птичето ще имали право и то? Ако не, защо? Къде е разликата? Защо след като живота има толкова много въпросителни и неизвести, искаме да имаме още и още. Това сега на какво прилича? То и това последното май беше върпос?!

Трябва ли всъщност да има човек няколко живота, за да изживее живота на живота си както иска? Какво чака човекът да се случи, за да заживее така, както иска? Горд, с брада, с мускули, с кола без покрив, от Левски или от ЦСКА, със скъп костюм, на края на града.