понеделник, 28 март 2011 г.

Номадът и триетажната му къща





Ученикът попитал учителя си, какво е ирония на съдбата.
- Ирония на съдбата е, номад да спечели триетажна къща от лотарията или домошар да получи на рожденния си ден кон за  подарък. И в двата варианта съдбата  сее и жъне нещастие, въпреки наличието на сухи пачки, които по  принцип са единица мярка за щастие от много години насам.

Преди повече от 1300 години по нашите земи не е имало държавна лотариая или институции, които да раздават безвъзмездно имоти или коне. Въпреки това едно племе от номади е решило да остане по тези земи и да си построи къщи, а конете с които са дошли хората са останали вързани в дворовете им, готови и оседлани за път. 1300 години Земата си задава въпросът защо? 1300 години хората заварени по тези земи от номадите, са останали с поводи на коне в ръцете си, подарени им от номадите, без те да имат рожден ден. Ако Творецът един ден слезе на земята и за личния си тълковен речник търси определение за “ирония на съдбата”, тази кратка история за съжителството между народа на номадите и този на домошарите ще му послужи идеално за пример.

Дружбата между народите, по принцип, и между тези на номадите и домошарите в нашия случай е нещо много хубаво. Та нали всички за това се борим. Да живеем заедно и да се обичаме, прегръщаме и уважаваме до гроб.  Но понякога тези задружни съжителства водят и до недоразуминия, а в крайни случаи и до нещастни случаи с елементи на изселване. Например човек реши да се помоли на бог. На кой обаче? Номадът си има свои богове, домошарят си има неговите. За да се реши проблемът е нужен меч, сеч и баир за да се търкалят глави. По тези земи имало много баири, проблемът бил решен. След верме се появява друг проблем. И пак така, къде с меч и сеч, къде с думи и агитация, решавала се всяка проблемация. Но винаги оставал в устите един непреятен вкус на нерешен проблем. Зад всако решение се криел поне по един компромис, който бил поне толкова голям, колкото разликата от живота на кон и този в триетажна къща. А съдбата много се шегувала, имайки предвид, че дала коня на домошара, а къщата на номада. 1300 години Земата си задава въпросът защо?

За да не си задава същите въпроси още 1300 години домошарът започнал да участва в държавната лотария с надеждата да си върне триетажната къща и да заживее щастливо. Искал живот без ирония. Искал и братята му номади, най-после след 1300 години да се научат да не пикаят от коня, респективно от къщата си, а да слязат на зематя и да се научат да живеят като хора. За да убеди номадът, домошарят написал ръководството “Как да си построя тоалетна в къщата”. И тъкмо да го връчи, видял как номадът беси кучета, за да спаси от болести домаштните си животни. А те горките в това време умирали. Или номадът бесил прекалено малко кучета, или просто бесенето на кучета не помагало при лечението на болести по животните. Но за да се научи на това е нужно все още ползването на меч и сеч. Баири бол.

Ирония на съдбата е, домошар да открадне кон от номад и да избяга далеко от него. И понеже съдбата днешни дни си играе често с иронията, Земята става свидетел на едно номадско изселване на домошарите, които бягали от истинските номади. Те пък живеели в триетажните къщи на домошарите и продължавали да бесят кучата, за да живеят добре.

Пожелаваме им добър живот и дано си построят поне още един етаж и да им се народят много кучета. Определено ще са им нужни.






8 коментара:

  1. много хубаво казано и написано, поздрави и до скоро

    ОтговорИзтриване
  2. Хахаха номад и къща :) Е явно времената и нравите наистина се менят. Единствените номади в момента са циганите.

    ОтговорИзтриване
  3. Интересно сравнение или по-скоро пример за ирония, но пък много точно изобразява този термин.

    ОтговорИзтриване
  4. Така е, преди 1300 години по нашите земи не е имало държавна лотариая или институции, които да раздават безвъзмездно имоти или коне. Забавна статия.

    ОтговорИзтриване
  5. Наистина дружбата между народите, по принцип, и между тези на номадите и домошарите в този случай е нещо много хубаво.Харесва ми какво е казал учителят на своят ученик, че - ирония на съдбата е, номад да спечели триетажна къща от лотарията или домошар да получи на рожденния си ден кон за подарък.Статията е много интересна и се радвам, че попаднах на нея.Човек може да си извади и някои поуки.Разбирам това чудене на съдбата затова че дала коня на домошара, а къщата на номада 1300 години Земата си задава въпросът защо? Преди толкова години тото и разни лотарии не е имало и хората не са разчитали на такива лесни пари.

    ОтговорИзтриване
  6. Доста добре изглежда къщата, на цели три етажа,,как ли я чисти хаха, благодаря за хубавата статия.

    ОтговорИзтриване
  7. Много хубава статия и съм доволна, че попаднах на нея дори и случайно сега този откъс" Преди повече от 1300 години по нашите земи не е имало държавна лотария или институции, които да раздават безвъзмездно имоти или коне. Въпреки това едно племе от номади е решило да остане по тези земи и да си построи къщи, а конете с които са дошли хората са останали вързани в дворовете им, готови и оседлани за път." Показва че не е нужно на човек да печели ей така пари от дадено тото, а сам със своят труд и усилия може да постигне много повечето като по този начин насладата от спечеленото ще бъде много по удовлетворяваща. Продължавайте да споделяте.

    ОтговорИзтриване
  8. батеколе, имаш ли още предаванията радопирати на карбовски?
    Страшно много ми се иска да ги чуя и да си припомня старите времена, пълни с хумор.
    ако искаш ми пиши на скайп serenity1177.

    ОтговорИзтриване