Мастика

Една вечер както винаги се прибрах от работа. Съблякох си костюма на Джорджо Армани и си сложиш едни анцунг с три черти. Налях си скоч, сложих си лед, малко задимена светлина и си пуснах симфония 15 на Шостакович. Както си отпивах от 18 годишния скоч изведнъж, съвсем неочаквано, ме засърбя страшно интензивно ануса. Имам една писалка “Паркер", спомен ми е от един конгрес преди години. Опитах се да се почеша с нея, но уви. Не можех да си намеря място от сърбеж. Студена вода, Фенистил гел, листа от индрише, лед….нищо не помогна. Пих по още три питиета и си легнах. Дълга нощ беше, опитах се да се разсея със Шостакович, сърбежът се усили. По малките часове спрях музиката, легнах изтощен и съм заспал. На сутринта станах и започнах да се ровя в "Гугъл". Има хиляди причини да те засърби в десятката.
Посъветвах се с личния си лекар. Нищо. Правиха ми тест за алергия. Нищо.
- Здрав си – ми вика доктора – нищо ти няма.
Изведнъж се засмях на глас пред него. Сетих се за онзи виц, в който един като мен ходил на лекар със страшен сърбеш около ануса. След като го питал дали се къпе редовно, пациента му казал: да ама след месец ме засърбява отново.
Успокоен се прибрах, сипах си скоч и си пуснах Шостакович. Не понасям класическа музика, лази ми по нервите. Но съм от село. Все пак живея в голям град, имам сериозна работа и съм си изградил едно ниво. Пускам Шостакович редовно. В квартала се разчу, че в блока живее голям учен, слуша класическа музика.
- От къде сте вие? – ме пита домоуправителя.
- От тука съм – ву микам
- Ма вие що все викате така? – ме пита той
- От класическата музика е – отговарих му и се провиках – слушам силно Шостакович, Вивалди и така, макло съм оглушал
Отпих от скоча и усилих Вивалди. Изведнъж ме жегна отново онзи брутален сърбеж. Подскочих уплашен и започнах да си търся писалката. Не я намерих. И ноща беше отново ужасна. Ужас! Карах така цели три месеца. Вечер със скоч в ръката, класическа музика и отвратителен анален сърбел. Ужас! Писалката ми се изкриви, кожата на ръцете ми се ужули от търкане, не смеех да пипна нищо с тези ръце, гнусях се от тях. Исках да се ампутирам от пъпа надолу. Една вечер не издържах и в беса си, грабнах грамофона и всички плочи и ги изхвърлих от осмия етаж. От тогава не ме сърби. Вече като чуя дори само за Шостакович и освен че ме сърби, ами и ми се доповръща. Вечер се прибирам, свалям си анцунга с три черти, наливам си замръзена мастика и айрян, пускам си "Планета ТВ" и си заспивам кротко на дивана. Купих си и нова писалка.
Вчера ме срещна домоуправителя пред входа и ме пита:
- Селски ще се прибираш ли тази седмица, мога да те взема с колата?
От скоро имам лошия навик, като се срещам с хора носещи костюми да ги гледам втренчено и да следя ръцете им. Те не са виновни. Аз просто съм от село. Или както е казал философът – най-големият проблем на човека е, че преценява света и живота, като съди по себе си.
Тази събота се прибрах с домоуправителя и колата му у дома. Когато съм сам през почивните дни, пия много мастика, а това не е добре за здравето.