вторник, 8 септември 2009 г.

Кариран костюм


Умирам да си говоря ентелктуално така за ценности и доброта. По принцип аз съм против лошотията, тва е нещо много гадно, как може да има хора гадняри, не знам просто. Друго си е да си умен и ентелктуален и да си дускутираш с начетени хора, да ходиш по семинари. Аз имам братчет, работи в ена оптика. Напрай ми ени очила от рогови рамки, без оптика, така стъкленца курдиса. Много ми отиват. Слагам си ги и ходя с тях на литературни четения. Сядам така на първи, максимум на втори ред, облечен обикновенно с кариран костюм и кърпичка в джебчето. Кръстосвам крака и ръце и гледам умно. Много е приятно! Усещам как младите поетеси се притесняват леко, докато четат стихосбирките си. Определено имам вид на литературен критик. Приятно е да си сред хора на разума. Такива често ги канят на вечеринки с шведски маси след литературните четения. Аз затова и инвестирах в тези очила. Що ядене съм изплюскал по такива събирания. “Вие кой бяхте?”, пита ме един млад ентелктуалец. Викам “и аз така пиша от време на време, като няма какво да ям”. “Аааа вие да не сте еди кой си...?” “Да, да!” - викам. Ама лъжа де. Той и оня беше с кариран костюм. Хапнахме добре, шампанското беше пенливо. Накрая поетесата взе автограф от мен, не аз от нея. Колко пъти вече избих парите за очилата, няма да казвам. Определено не понасям пошлостта и посредствеността. Тва е само за простолюдието. Добре че имам и още един братовчед, който е шивач. Той ми уши костюма с каретата. Беше ми длъжник. Бях му боядисал цялата вила. Аз съм бояджия по професия, имам шести разряд. Много уважавам разговорите за ценности и стойности. Изпълват ме с една приятна топлота и ми дават увереност. Успявам сам да си повярвам, че костюмът и очилата ми ходят.
Да са живи и здрави роднините ми, евала че имам такива и толкова братчеди.
По принцип аз съм против лошотията, тва е нещо много гадно, как може да има хора гадняри, не знам просто.

Няма коментари:

Публикуване на коментар