Много ме дразнят хората, които си купуват разни неща по силата на убеждението
Преди години ми звънят на вратата едни много приветливи младежи, културни, усмихнати, с бели ризки и раници на гърба, сресани на път като Кенеди, бог да го прости, беше хубав човек. Спомням си как една от любимити ми лели се беше влюбила в него, именно заради това, че е бил сресан на път. Ама да не се отклонявам. Нищо против момчетата, ама бяха поредните найсет търговци на библии за последната седмица. Викам си, що да ги псувам на леля, то и аз имам толкоз лели, не е приятно да слушаш еротични разкази за леля си. Но да не се отплесвам. Ми поканих ги да влязат. Те така се зарадваха, ко ли си казаха, ай на ше смукнем сега некоя кинта и може момчето да го вкараме в правия път. Седнаха и тамън да си подкарат речите, аз ги изпреварих. Извадих ена стара тетрадка формат А4, в която си пишех посланията, които получавам от космоса. Аз често имам космически видения, дори и контакти, и започнах да им чета. Спрях се на едно нощно послание от годината 1994. Тогава един от ръководителите на малка космическа дизелова станция, преминаваща инкогнито покрай Земята, ми беше пратил вест, закодирана в програмата на тогаващния "Ефир2". Според него, посланието, "ЕТ Кунчев 62 и приятели" от село Кравай сливенско, смятат да наводнят пазара с дамски чорапогащи, лично производство. Аз тогава се изхранвах покрай една сергия за чорапогащи и долни гащи и тази новина за мен беше като божие видение. Бях накупил стока, инвестирах цялото си състояния в дамски чорапогащи. И при мисълта че може в следващите няколко години да си ги нося сам, заради "ЕТ Кунчев 62 и приятели" и тяхното желание да превземат тази ниша, ме ужаси. Благодарих на ръководителят на малката космическа дизелова станция, преминаваща инкогнито покрай Земята. Аз имам специален канал за обратка връзка, една малка медна, албанска кафемелачка. Свързахме се и извънземляните ми дадоха подробни напътсвия. Хвала на космоса, така и не се наложи да нося и до днес дамски чорапогащи. Моите приятели, сресаните на път книгопродавци, така и не успяха да се включат в малкия търговски панаир, който спретнах в малкия ми и уютен хол. Само се гледаха един друг и се чудеха как да избягат. Отворих за техен ужас тетрадката формат А4 на нова страница и продължиш да ги информирам за моите космически контакти. Накрая им предложих да им продам няколко копия от тетрадката и то на много изгодна цена. Обясниха, че имат болен приятел, който ги чака на легло и трябва да го посетят много бързо. Обещаха да минат скоро пак. Честно да си призная, външният им вид не подсказваше, че могат да лъжат. Ми не се обадиха повече. И така се спасих от набезите на амбулантните търговци.
Ако някой от вас има проблеми със сресани на път хора, нека да ми пише. Имам няколко останали екземпляра малки медни, албански кафемелачки, ще ви дам и кода за обратна връзка. Преятелите от междузвездната дизелова станция минават често и са много усложливи, нищо че и те са сресани на път. Кенеди, тоя човек ме съмнява нещо. Не съм го слещал лично, но залагам 5 лева, че покрай него е миришело редовно на дизел. Жалко че любимана ми леля не е сред живите, щах да я помоля за съвет.
Преди години ми звънят на вратата едни много приветливи младежи, културни, усмихнати, с бели ризки и раници на гърба, сресани на път като Кенеди, бог да го прости, беше хубав човек. Спомням си как една от любимити ми лели се беше влюбила в него, именно заради това, че е бил сресан на път. Ама да не се отклонявам. Нищо против момчетата, ама бяха поредните найсет търговци на библии за последната седмица. Викам си, що да ги псувам на леля, то и аз имам толкоз лели, не е приятно да слушаш еротични разкази за леля си. Но да не се отплесвам. Ми поканих ги да влязат. Те така се зарадваха, ко ли си казаха, ай на ше смукнем сега некоя кинта и може момчето да го вкараме в правия път. Седнаха и тамън да си подкарат речите, аз ги изпреварих. Извадих ена стара тетрадка формат А4, в която си пишех посланията, които получавам от космоса. Аз често имам космически видения, дори и контакти, и започнах да им чета. Спрях се на едно нощно послание от годината 1994. Тогава един от ръководителите на малка космическа дизелова станция, преминаваща инкогнито покрай Земята, ми беше пратил вест, закодирана в програмата на тогаващния "Ефир2". Според него, посланието, "ЕТ Кунчев 62 и приятели" от село Кравай сливенско, смятат да наводнят пазара с дамски чорапогащи, лично производство. Аз тогава се изхранвах покрай една сергия за чорапогащи и долни гащи и тази новина за мен беше като божие видение. Бях накупил стока, инвестирах цялото си състояния в дамски чорапогащи. И при мисълта че може в следващите няколко години да си ги нося сам, заради "ЕТ Кунчев 62 и приятели" и тяхното желание да превземат тази ниша, ме ужаси. Благодарих на ръководителят на малката космическа дизелова станция, преминаваща инкогнито покрай Земята. Аз имам специален канал за обратка връзка, една малка медна, албанска кафемелачка. Свързахме се и извънземляните ми дадоха подробни напътсвия. Хвала на космоса, така и не се наложи да нося и до днес дамски чорапогащи. Моите приятели, сресаните на път книгопродавци, така и не успяха да се включат в малкия търговски панаир, който спретнах в малкия ми и уютен хол. Само се гледаха един друг и се чудеха как да избягат. Отворих за техен ужас тетрадката формат А4 на нова страница и продължиш да ги информирам за моите космически контакти. Накрая им предложих да им продам няколко копия от тетрадката и то на много изгодна цена. Обясниха, че имат болен приятел, който ги чака на легло и трябва да го посетят много бързо. Обещаха да минат скоро пак. Честно да си призная, външният им вид не подсказваше, че могат да лъжат. Ми не се обадиха повече. И така се спасих от набезите на амбулантните търговци.
Ако някой от вас има проблеми със сресани на път хора, нека да ми пише. Имам няколко останали екземпляра малки медни, албански кафемелачки, ще ви дам и кода за обратна връзка. Преятелите от междузвездната дизелова станция минават често и са много усложливи, нищо че и те са сресани на път. Кенеди, тоя човек ме съмнява нещо. Не съм го слещал лично, но залагам 5 лева, че покрай него е миришело редовно на дизел. Жалко че любимана ми леля не е сред живите, щах да я помоля за съвет.
Публикации
Няма коментари:
Публикуване на коментар