Мастика

Една вечер както винаги се прибрах от работа. Съблякох си костюма на Джорджо Армани и си сложиш едни анцунг с три черти. Налях си скоч, сложих си лед, малко задимена светлина и си пуснах симфония 15 на Шостакович. Както си отпивах от 18 годишния скоч изведнъж, съвсем неочаквано, ме засърбя страшно интензивно ануса. Имам една писалка “Паркер", спомен ми е от един конгрес преди години. Опитах се да се почеша с нея, но уви. Не можех да си намеря място от сърбеж. Студена вода, Фенистил гел, листа от индрише, лед….нищо не помогна. Пих по още три питиета и си легнах. Дълга нощ беше, опитах се да се разсея със Шостакович, сърбежът се усили. По малките часове спрях музиката, легнах изтощен и съм заспал. На сутринта станах и започнах да се ровя в "Гугъл". Има хиляди причини да те засърби в десятката.
Посъветвах се с личния си лекар. Нищо. Правиха ми тест за алергия. Нищо.
- Здрав си – ми вика доктора – нищо ти няма.
Изведнъж се засмях на глас пред него. Сетих се за онзи виц, в който един като мен ходил на лекар със страшен сърбеш около ануса. След като го питал дали се къпе редовно, пациента му казал: да ама след месец ме засърбява отново.
Успокоен се прибрах, сипах си скоч и си пуснах Шостакович. Не понасям класическа музика, лази ми по нервите. Но съм от село. Все пак живея в голям град, имам сериозна работа и съм си изградил едно ниво. Пускам Шостакович редовно. В квартала се разчу, че в блока живее голям учен, слуша класическа музика.
- От къде сте вие? – ме пита домоуправителя.
- От тука съм – ву микам
- Ма вие що все викате така? – ме пита той
- От класическата музика е – отговарих му и се провиках – слушам силно Шостакович, Вивалди и така, макло съм оглушал
Отпих от скоча и усилих Вивалди. Изведнъж ме жегна отново онзи брутален сърбеж. Подскочих уплашен и започнах да си търся писалката. Не я намерих. И ноща беше отново ужасна. Ужас! Карах така цели три месеца. Вечер със скоч в ръката, класическа музика и отвратителен анален сърбел. Ужас! Писалката ми се изкриви, кожата на ръцете ми се ужули от търкане, не смеех да пипна нищо с тези ръце, гнусях се от тях. Исках да се ампутирам от пъпа надолу. Една вечер не издържах и в беса си, грабнах грамофона и всички плочи и ги изхвърлих от осмия етаж. От тогава не ме сърби. Вече като чуя дори само за Шостакович и освен че ме сърби, ами и ми се доповръща. Вечер се прибирам, свалям си анцунга с три черти, наливам си замръзена мастика и айрян, пускам си "Планета ТВ" и си заспивам кротко на дивана. Купих си и нова писалка.
Вчера ме срещна домоуправителя пред входа и ме пита:
- Селски ще се прибираш ли тази седмица, мога да те взема с колата?
От скоро имам лошия навик, като се срещам с хора носещи костюми да ги гледам втренчено и да следя ръцете им. Те не са виновни. Аз просто съм от село. Или както е казал философът – най-големият проблем на човека е, че преценява света и живота, като съди по себе си.
Тази събота се прибрах с домоуправителя и колата му у дома. Когато съм сам през почивните дни, пия много мастика, а това не е добре за здравето.

Изповед на един нормален

Нобелова награда

На мен вече ми писна.
Редовно ме спират по улицата.
- Ти ли си Тарабас веее...?
- Да аз съм, защо?
- Ееее, Тарабасееее, само нобелова награда за тебе беее...
Трета година чакам пред офиса на комитета за нобеловата награда.
- За кво чакате вие тука?
- Ми за тва, за таковата, за нобеловата награда- викам.
- Ааааа, за нобеловата награда ли сте дошли, ми много хубуу, чакайте. Ние ше пием по ено кафе, вие пийте нещо и ей ся идваме.
Нервните ми окончания станаха като телефонен кабел дебели. Но хубавото е, че научих езици. Ето на един от Киргистан чака вече 7 години пред офиса за неговата нобелова награда. Пратила го леля му. От Албания има едно много симпатично семейство. Отглеждат царевица, имали прасета. Хубави хора. Двама италианци, норвежец, Какума Магади от Нигер ми е приятел. Чака нобелова награда за избелване на волска кожа. Жена му го пратила преди 9 месеца. Бегай - му казала - през 9 страни в десета и без нобелова награда не се връщай. Или поне 50 000 евра да донесеш.
Чакаме.
Учим езици.
Спира ме един от комитета за нобеловите награди онзи ден.
- Ти ли си Тарабас веее...?
- Да аз съм, защо?
- Тарабасееее.....много езици знаеш - ми вика - голема работа си ти. Много свят те знае, имаш връзки, поднаваш само ВИП-ове, ей голема си работа.
Тва на български ми го каза. После ме покани на кафе. Тъжна история. Имал проблеми. Жена му избягала с водопроводчик, взела му сичкото. Само ена пижама и кухненска маса с три крака му оставила. Разплака се чак човека. Ми стана ми мъчно, съжалих го. Услужих му с 10 000 евра, да си стъпи на краката. Каза:
- Щи ги върна, не се безпокой.
Чакам. Моята си нобелова награда и 10 000 евра.
Стискайте ми палци.